Като патриарх

Стоя сред внуците си, като патриарх,
и те ме гледат дружелюбно.
Съдбата вече е хвърлùла моя зар,
и гледа ме със поглед  умно...

Децата често за ръката ме държат
и все ме гледат  във очите.
Навярно си мечтаят те за моя свят
и се подготвят  чрез игрите.

Навярно те си мислят, че съм малък Бог,
че мога всичко да направя!
Че този свят голям е само мой залог
и само аз ще го оправя.

Какви наивници са малките деца,
те като в Бога вярват в мене
и вярват всичко със добрите си сърца,
докато Злото ги превземе.

Това за възрастните  е един капан,
те малко  знаят, малко могат!
О, този свят, от злоба изтъкан,
отричан е дори от Бога!

От туй  безсилие и мене ме е срам...
Простете ми, деца и внуци!
Аз пълна сигурност не мога да ви дам -
и аз се ровя във боклуци!
  10.08.1999г. Драгойново