2 апр. 2014 г., 15:22

Като патриарх

429 0 0

Като патриарх

Стоя сред внуците си, като патриарх,
и те ме гледат дружелюбно.
Съдбата вече е хвърлùла моя зар,
и гледа ме със поглед  умно...

Децата често за ръката ме държат
и все ме гледат  във очите.
Навярно си мечтаят те за моя свят
и се подготвят  чрез игрите.

Навярно те си мислят, че съм малък Бог,
че мога всичко да направя!
Че този свят голям е само мой залог
и само аз ще го оправя.

Какви наивници са малките деца,
те като в Бога вярват в мене
и вярват всичко със добрите си сърца,
докато Злото ги превземе.

Това за възрастните  е един капан,
те малко  знаят, малко могат!
О, този свят, от злоба изтъкан,
отричан е дори от Бога!

От туй  безсилие и мене ме е срам...
Простете ми, деца и внуци!
Аз пълна сигурност не мога да ви дам -
и аз се ровя във боклуци!
  10.08.1999г. Драгойново

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...