Apr 2, 2014, 3:22 PM

Като патриарх

  Poetry » Other
425 0 0

Като патриарх

Стоя сред внуците си, като патриарх,
и те ме гледат дружелюбно.
Съдбата вече е хвърлùла моя зар,
и гледа ме със поглед  умно...

Децата често за ръката ме държат
и все ме гледат  във очите.
Навярно си мечтаят те за моя свят
и се подготвят  чрез игрите.

Навярно те си мислят, че съм малък Бог,
че мога всичко да направя!
Че този свят голям е само мой залог
и само аз ще го оправя.

Какви наивници са малките деца,
те като в Бога вярват в мене
и вярват всичко със добрите си сърца,
докато Злото ги превземе.

Това за възрастните  е един капан,
те малко  знаят, малко могат!
О, този свят, от злоба изтъкан,
отричан е дори от Бога!

От туй  безсилие и мене ме е срам...
Простете ми, деца и внуци!
Аз пълна сигурност не мога да ви дам -
и аз се ровя във боклуци!
  10.08.1999г. Драгойново

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...