7 abr 2017, 6:56

Като питанки в деня си крачим

  Poesía » Otra
713 3 10

Усмихваме се вече все по-рядко.

И грижи във очите ни гнездят.

Стресирани – това съвсем накратко.

С крака нагоре  пък е този свят!

 

И всяка нощ разкъсват ни  въпроси

за бъдещето ни... Пък то е в мрак!

А отговори  утрото не носи.

Надеждите  ни изоставят  пак...

 

И като питанки в деня си крачим,

буксувайки в поредния проблем...

Един на друг на рамото се плачем

по схема „аз на теб, а ти – на мен...”

 

И идва ни, залъгвани с ментета,

във някой ден, без никакъв багаж,

да хванем път към другите планети,

но не да търсим екзотичен плаж!...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Роберт Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...