7 abr 2017, 6:56

Като питанки в деня си крачим

  Poesía » Otra
727 3 10

Усмихваме се вече все по-рядко.

И грижи във очите ни гнездят.

Стресирани – това съвсем накратко.

С крака нагоре  пък е този свят!

 

И всяка нощ разкъсват ни  въпроси

за бъдещето ни... Пък то е в мрак!

А отговори  утрото не носи.

Надеждите  ни изоставят  пак...

 

И като питанки в деня си крачим,

буксувайки в поредния проблем...

Един на друг на рамото се плачем

по схема „аз на теб, а ти – на мен...”

 

И идва ни, залъгвани с ментета,

във някой ден, без никакъв багаж,

да хванем път към другите планети,

но не да търсим екзотичен плаж!...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Роберт Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...