Като питанки в деня си крачим
Усмихваме се вече все по-рядко.
И грижи във очите ни гнездят.
Стресирани – това съвсем накратко.
С крака нагоре пък е този свят!
И всяка нощ разкъсват ни въпроси
за бъдещето ни... Пък то е в мрак!
А отговори утрото не носи.
Надеждите ни изоставят пак...
И като питанки в деня си крачим,
буксувайки в поредния проблем...
Един на друг на рамото се плачем
по схема „аз на теб, а ти – на мен...”
И идва ни, залъгвани с ментета,
във някой ден, без никакъв багаж,
да хванем път към другите планети,
но не да търсим екзотичен плаж!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роберт Всички права запазени
