Роби (Роберт)
511 3523
7.04.2017 г., 6:56 ч.

Като питанки в деня си крачим 

  Поезия » Друга
500 3 10

Усмихваме се вече все по-рядко.

И грижи във очите ни гнездят.

Стресирани – това съвсем накратко.

С крака нагоре  пък е този свят!

 

И всяка нощ разкъсват ни  въпроси

за бъдещето ни... Пък то е в мрак!

А отговори  утрото не носи.

Надеждите  ни изоставят  пак...

 

И като питанки в деня си крачим,

буксувайки в поредния проблем...

Един на друг на рамото се плачем

по схема „аз на теб, а ти – на мен...”

 

И идва ни, залъгвани с ментета,

във някой ден, без никакъв багаж,

да хванем път към другите планети,

но не да търсим екзотичен плаж!...

 

 

© Роберт Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря!...
  • Правдиво и добре казано. Поздравления!
  • Радвам се, че харесваш стила ми, Христо!...Поздрав от мен!...
  • Този стил безкрайно ми харесва Роби просто защото е близък до моето усещане за живота. Поздрави!
  • Благодаря, Силвия!...
    Приятен ден!...
  • За мен е чест!
  • Благодаря ви, Стойчо, Веси и Пепи!...Желая приятна вечер и два хубави почивни дни след това!...
  • Реализъм. Поздравления, Роби!
  • Ех, Роби, колко точно си пресъздал усещането за безизходица, което едва ли има човек да не го е изпитал. С ръка не сърцето признавам, че ми се е случвало да ми се прииска да се пусна по течението или "да хвана гората". В такива моменти може би е добре да направим нещо, което ни кара да се чувстваме щастливи, нали? А идеята за другата планета много ми хареса и предлагам билета да е еднопосочен Поздравления за поредния силен стих, който ни поднасяш!
  • Талантът и под скъсания чул си личи! Перифразирам пословицата:"Хубавият кон и под скъсания чул си личи!"Браво,Роби!🐎Май прехвърчат някакви искри: помислите ми са добри!Чест и достойнство е за творците да бъдат великодушни.🔕
Предложения
: ??:??