Като празна стая
Като празна стая е сърцето ми,
изпълнено със твоето присъствие,
помня как звучи сърцето ти
в тишината шумна и на тоя ден!
И изпълнен с нищо,
въздухът тежи,
напомняйки за устните ти леки...
Замълчете ви поети!
Замълчете! Приказва тук скръбта,
която носи име на момиче,родено,
но завинаги умряло!
Като детството на мъртвото родено!
Замълчете! Като тиха песен на есенният дъжд,
убивайки със тази сила животворна!
Убивайте целувки! Направихте ме мъж!
Да обичаш е толкоз смъртоносно!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Добромир Иванов Todos los derechos reservados
