Когато ти не си до мен, стихът е моята утеха. И казвам: утре пак е ден! Избърсвам сълзите полека, усмихвам се едва-едва и във възглавницата мека заравям своята глава. На щрауса ли ви приличам? Е, може и да е така...
На първото ми стихотворение имаше коментар, че само рима не е достатъчна, на второто (без рими) - че приличало на проза. Чудех се какъв кусур ще намерите на това. Радвам се, че за сега отзивите са добри. Благодаря на всички!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.