26 jul 2009, 11:21

Като птиците... 

  Poesía
544 0 4
Нагазил кантариона неспокойно,
стоеше прав и гледаше далеко,
а птиците в далечината пойни,
с крилата си в студеното потрепкваха.
Свали си тихо сламената шапка
и тичаше, от мравките налазен,
но нито и за миг не бе очаквал,
че там ще срещне под липите тази,
която той обичаше неистово,
и не повярва, че я е открил,
но всичко тази нощ си беше истинско
и тъжно, че от себе си я скри. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Димчев Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??