Fontaine (Димитър Димчев)
172 1265
26.07.2009 г., 11:21 ч.

Като птиците... 

  Поезия
439 0 4

Нагазил кантариона неспокойно,

стоеше прав и гледаше далеко,

а птиците в далечината пойни,

с крилата си в студеното потрепкваха.

Свали си тихо сламената шапка

и тичаше, от мравките налазен,

но нито и за миг не бе очаквал,

че там ще срещне под липите тази,

която той обичаше неистово,

и не повярва, че я е открил,

но всичко тази нощ си беше истинско

и тъжно, че от себе си я скри.

И помисли си за птиците отново,

до днес гледащ ги само през прозореца,

но фризовете счупи му с оловото,

което бе във тях и се престори:

на птица със единствена идея,

от оковите-живот да се изхлузи,

и полетът му бе като на феите,

какъв ти полет, то си беше музика...

© Димитър Димчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??