20 sept 2008, 8:41

Като път към Рая

802 0 19

Като отнесени
пориви
с полъх
на нощен вятър
уличен музикант
улавя...
С вехт
тесен
костюм
в слепи улички
деликатно
оглася
звън
подир
звън
китарен
струи
тон
подир
тон
мек
баритон
глас
пазва
изригваща лава
все един
и същ
въпрос
не...
мога
ли
да...
живея...
в Рая...
В очите
отнесени
само небе
и затичани
облаци...

                                                 песен поздрав: http://www.vbox7.com/play:52bbbed0

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...