Sep 20, 2008, 8:41 AM

Като път към Рая

  Poetry » Love
801 0 19

Като отнесени
пориви
с полъх
на нощен вятър
уличен музикант
улавя...
С вехт
тесен
костюм
в слепи улички
деликатно
оглася
звън
подир
звън
китарен
струи
тон
подир
тон
мек
баритон
глас
пазва
изригваща лава
все един
и същ
въпрос
не...
мога
ли
да...
живея...
в Рая...
В очите
отнесени
само небе
и затичани
облаци...

                                                 песен поздрав: http://www.vbox7.com/play:52bbbed0

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...