Sep 20, 2008, 8:41 AM

Като път към Рая

  Poetry » Love
805 0 19

Като отнесени
пориви
с полъх
на нощен вятър
уличен музикант
улавя...
С вехт
тесен
костюм
в слепи улички
деликатно
оглася
звън
подир
звън
китарен
струи
тон
подир
тон
мек
баритон
глас
пазва
изригваща лава
все един
и същ
въпрос
не...
мога
ли
да...
живея...
в Рая...
В очите
отнесени
само небе
и затичани
облаци...

                                                 песен поздрав: http://www.vbox7.com/play:52bbbed0

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...