2 sept 2014, 12:45

Като Северно море

  Poesía » Otra
528 0 1

Бавно слънцето замира

зад хълма откъм западния бряг.

В червено цялото небе облива,

за да изгрее утре пак.

Някъде далеч на изток

се вижда кръглата луна.

Вярната любовница на океана

пътя си към него пак огря.

Чуваш тишината и вълните,

и крясъка на птиците едва...

И щеше да е адски романтично,

ако бях за тебе Нещо на света.

Защото ти си толкова прекрасен

и далечен - като северно море.

Към тебе пътят много е опасен,

а достигна ли те - пак ще си студен.

Усмивката ти може да ме стопли,

а прегръдката ти ще ме вкочани.

Но ако трябва между двете да избирам,

в айсберг по-добре ме превърни.

Защото аз не бих била щастлива

в топлите страни, далеч от тебе.

Но безчувствена ще мога да те имам,

защото зная, че сърцето твое лед е...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ками Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Бавно слънцето замира
    зад хълма откъм западния бряг.
    В червено цялото небе облива,
    за да изгрее утре пак.
    Някъде далеч на изток
    се вижда кръглата луна.
    Вярната любовница на океана
    пътя си към него пак огря.
    Чуваш тишината и вълните,
    и крясъка на птиците едва...
    И щеше да е адски романтично,
    ако бях за тебе Нещо на света."

    Много хубава картина!
    За мен цитираното е достатъчно и за самостоятелен стих, хубав стих.
    Поздравления!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...