19 dic 2006, 2:04

Като Слънцето и Луната 

  Poesía
953 0 0
Общо нищо няма между нас,
винаги се караме и си крещим на глас.
    Като Слънцето и Луната сме със теб
толкова близо и толкова далеч!
    Ти искаш едно, аз мисля за друго -
общи черти няма във нас!
    Сега ще кажа, че обичам те! - дори без глас
знам, че има в тебе още страст.
    Както преди, ние с теб не сме сами,
има кой да е до нас, но защо ли търся твоя глас.
    Твойта топлина ми трябва,
искам с нея да се сгрея, да се сгуша в теб дълбоко.
    Знам, че е широко твоето сърце
и ти дава то невидими криле.
    Като ангел днес пред мен заставаш и мълчиш
аз пък също няма да говоря... ще мълча и аз!
    Нямам за теб и красотата глас
ти си мен и мойта страст.
    Как можах да те открия и загубя тъй лесно
като усмивка на малко дете!?
    Търся те във всеки и във всичко! -
а намирам те във прелестите на деня.
    Намирам те в тъмнината на нощта
колко прекрасна и тиха е тя сега!
    Искам със теб да я споделя... знам, че е възможно!
преодолей страха и емоцията.
    Бъди спонтанността във моя ден
няма да си победен така.
    Тъй лесно няма да те дам!
    Няма! Няма! Няма!

© Вяра Ангарева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??