Като Слънцето и Луната
винаги се караме и си крещим на глас.
Като Слънцето и Луната сме със теб
толкова близо и толкова далеч!
Ти искаш едно, аз мисля за друго -
общи черти няма във нас!
Сега ще кажа, че обичам те! - дори без глас
знам, че има в тебе още страст.
Както преди, ние с теб не сме сами,
има кой да е до нас, но защо ли търся твоя глас.
Твойта топлина ми трябва,
искам с нея да се сгрея, да се сгуша в теб дълбоко.
Знам, че е широко твоето сърце
и ти дава то невидими криле.
Като ангел днес пред мен заставаш и мълчиш
аз пък също няма да говоря... ще мълча и аз!
Нямам за теб и красотата глас
ти си мен и мойта страст.
Как можах да те открия и загубя тъй лесно
като усмивка на малко дете!?
Търся те във всеки и във всичко! -
а намирам те във прелестите на деня.
Намирам те в тъмнината на нощта
колко прекрасна и тиха е тя сега!
Искам със теб да я споделя... знам, че е възможно!
преодолей страха и емоцията.
Бъди спонтанността във моя ден
няма да си победен така.
Тъй лесно няма да те дам!
Няма! Няма! Няма!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вяра Ангарева Всички права запазени