7 nov 2024, 6:52

Като слънчеви очи 

  Poesía
113 2 3

Като слънчеви очи

блестят дюлите на двора,

и безмълвие ечи:

" Паднали сме до стобора".

 

"А нехайният съсед

за компот не ни събира...."

Взех си два пъти по пет

да раздвижа светла лира,

 

да си сътворя компот,

кашлицата да преборя.

Светят в моя вилает

на поляна до стобора

 

дюлите и няма как,

ще загният те след време...

Как пък не подвие крак

съседът просто да ги вземе.

 

Всеки път прощавам с глас

тази орис нежелана.

Дар да имаш в златен час,

а душа ти - несъбрана.

 

Аделина Колева

Рударци

© Аделина Колева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??