Като слънчеви очи
Като слънчеви очи
блестят дюлите на двора,
и безмълвие ечи:
" Паднали сме до стобора".
"А нехайният съсед
за компот не ни събира...."
Взех си два пъти по пет
да раздвижа светла лира,
да си сътворя компот,
кашлицата да преборя.
Светят в моя вилает
на поляна до стобора
дюлите и няма как,
ще загният те след време...
Как пък не подвие крак
съседът просто да ги вземе.
Всеки път прощавам с глас
тази орис нежелана.
Дар да имаш в златен час,
а душа ти - несъбрана.
Аделина Колева
Рударци
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Аделина Колева Всички права запазени
