danigallery (Йорданка Господинова)
388 1658
14 feb 2013, 22:05

Като спомен 

  Poesía » De amor
988 0 7

Днес съм вик на безброй тишини,

дето идват в съня като спомен…

Знам, от тях лудват диви лози,

гроздоберно родени по склона.

 

А когато в най-южния миг

приютят всички слънчеви думи,

не зърна, ще напукат мечти.

И в едно догоряло безумие

 

ще са онзи рубинен копнеж,

който в твоята чаша танцува.

Как сега мойта обич ще спреш,

тя без думи все тебе рисува?!...

 

И във нощ с полудели звезди

свлича всички измислени норми.

И танцува… А после вали

дъжд от най-невъзможните спомени…

© Йорданка Господинова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??