Като спомен
Днес съм вик на безброй тишини,
дето идват в съня като спомен…
Знам, от тях лудват диви лози,
гроздоберно родени по склона.
А когато в най-южния миг
приютят всички слънчеви думи,
не зърна, ще напукат мечти.
И в едно догоряло безумие
ще са онзи рубинен копнеж,
който в твоята чаша танцува.
Как сега мойта обич ще спреш,
тя без думи все тебе рисува?!...
И във нощ с полудели звезди
свлича всички измислени норми.
И танцува… А после вали
дъжд от най-невъзможните спомени…
© Йорданка Господинова All rights reserved.
