11 jun 2016, 20:09

Като свидна сълзица в окото... 

  Poesía
3900 25 46

Ти си моята мъничка тайна, 

дето пазя от всички ревниво.

Спряла в мене прашинка случайна,

в топла обич порасла, красива.

В най-най-тихото ъгълче скрих те

на душата ми - щурчова песен.

Някак будни и живи са дните

от тогава, с рефрена чудесен.

 

Но светът е коварен и подъл,

а пък хората зли и опасни.

Топлината ще казват, че огън е,

нежността ни - бушуващи страсти.

Ще одумват, разпитват, дълбаят,

зад гърба ни ще хулят и съскат.

Всичко чисто без свян ще окалят,

вредом клюките злобни ще пръскат.

 

Затова си те кътам и пазя те

като свидна сълзица в окото,

като ласка, доверие, щастие,

само мой, само в мен, надълбоко.

© Жанет Велкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??