Като свидна сълзица в окото...
Ти си моята мъничка тайна,
дето пазя от всички ревниво.
Спряла в мене прашинка случайна,
в топла обич порасла, красива.
В най-най-тихото ъгълче скрих те
на душата ми - щурчова песен.
Някак будни и живи са дните
от тогава, с рефрена чудесен.
Но светът е коварен и подъл,
а пък хората зли и опасни.
Топлината ще казват, че огън е,
нежността ни - бушуващи страсти.
Ще одумват, разпитват, дълбаят,
зад гърба ни ще хулят и съскат.
Всичко чисто без свян ще окалят,
вредом клюките злобни ще пръскат.
Затова си те кътам и пазя те
като свидна сълзица в окото,
като ласка, доверие, щастие,
само мой, само в мен, надълбоко.
© Жанет Велкова All rights reserved.
