Промъква се
тихо
в ума ми като
сянка на хищник,
като
сибирски тигър
с оголени зъби...
Като
спомен за него
един дъх още тлее
тихо,
пространно,
безмилостно
и яростно, пламенно, сластно,
впива се
в нищото
остава и шепне, говори с душата,
заспивам...
И пак го сънувам
сред пламък и мрак
като
дъх,
зора,
като
злато и цвете,
не проумявам,
а той тихо настъпва и
шепне, и шепне, и шепне...
19.10.2018
© Teddy Daniel K. Todos los derechos reservados