Бих те търсил неуморно и навсякъде,
ако с теб случайно се изгубим някога.
Ще слушам само вътрешния си звук
и ще те открия точно там, където си.
Когато ми повярва в онзи топъл миг,
сякаш извървях пътя до Йерусалим.
Колко рискове в този свят ни дебнат.
Закусваме и пием освежаващ чай,
а изведнъж метеорен ад се задава.
Слушаме музика с унес и наслада,
а земните пластове се разместват.
Творим с душите си, а безумците
сe готвят да натиснат ядреното копче.
Но аз присъствам, за да те предпазя
като те обичам повече от всички.
Можеш да си сигурна през този ден,
че ще си мисля дълго с любов за теб.
Без съмнение, мое щастие, прав съм.
Думите ми винаги са кристално ясни
и не е необходимо да ги осъзнаваш.
Какво правя тази априлска утрин ли?
Закопчавам якето си и отивам отново
да помагам на невярващите в себе си.
© Васил Георгиев Todos los derechos reservados