valiordanov (Валентин Йорданов)
1814 1469
26 ene 2022, 8:00

Като тях сме 

  Poesía
329 0 2


Дърветата през зимата са сенки
на българския начин на живот.
Голи клонки, празно пусти пейки...
Премръзнал от надеждите народ.

Дърветата през пролетта поемат
глътка въздух, за да разцъфтят.
Хванали се вече за зелено,
те вече се полюшват с благодат.

Дърветата през лятото спасяват
птиците от жарките лъчи.
Облечени борбата отстояват
и вяра има в техните очи.

Дърветата през есента униват
и бавно се събличат от листата.
Мечтите за разкоша им изстиват.
Покриват с пъстротата си земята.

А после зима – пролет, лято, есен...
Години се въртят и се повтарят.
Народът също не живее с песен...
Надеждите със Бога разговарят.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хареса ми стихът ти, Валентин.
  • Аз обичам този наш климат, различни цветове, разнообразие. Такива сме и ние - многообразни. Едно само да не губим - любовта помежду ни! Поздравления
Propuestas
: ??:??