Като тях сме
Дърветата през зимата са сенки
на българския начин на живот.
Голи клонки, празно пусти пейки...
Премръзнал от надеждите народ.
Дърветата през пролетта поемат
глътка въздух, за да разцъфтят.
Хванали се вече за зелено,
те вече се полюшват с благодат.
Дърветата през лятото спасяват
птиците от жарките лъчи.
Облечени борбата отстояват
и вяра има в техните очи.
Дърветата през есента униват
и бавно се събличат от листата.
Мечтите за разкоша им изстиват.
Покриват с пъстротата си земята.
А после зима – пролет, лято, есен...
Години се въртят и се повтарят.
Народът също не живее с песен...
Надеждите със Бога разговарят.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Йорданов Все права защищены
