tanq_mezeva (Таня Мезева)
1528 21149
6 ago 2022, 18:13

Като тъжна секвоя 

  Poesía » Otra
643 6 8

 

/на сина ми/

 

С корен заровен дълбоко в жарава,

самодивно разплела коси,

полита нагоре душа синьоплава,

пори облаци с мисли - мечти.

Тази секвоя измислена, аз ли съм,

с уморени до болка крила?

Клони събрала в молитвена клада,

с молба, да изтръгна деня...

Онзи ден озверен, що съдба изтерзана

на парченца живота разби,

та любовта... да превърна в камбана,

за да стигне до горни земи,

гдето ярко блести звездицата твоя,

/на обичната рожба в нощта/,

а аз... остарялата тъжна секвоя,

да докосна в транс вечността.

Смирено да стигна небето безбрежно

и гальовно обгърна света,

за да пребъде душата ми днешна,

до мига... в който пак се родя.

 

05.08. 2022 г.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??