tanq_mezeva (Таня Мезева)
1588 21258
Aug 6, 2022, 6:13 PM

Като тъжна секвоя 

  Poetry » Other
963 6 8

 

/на сина ми/

 

С корен заровен дълбоко в жарава,

самодивно разплела коси,

полита нагоре душа синьоплава,

пори облаци с мисли - мечти.

Тази секвоя измислена, аз ли съм,

с уморени до болка крила?

Клони събрала в молитвена клада,

с молба, да изтръгна деня...

Онзи ден озверен, що съдба изтерзана

на парченца живота разби,

та любовта... да превърна в камбана,

за да стигне до горни земи,

гдето ярко блести звездицата твоя,

/на обичната рожба в нощта/,

а аз... остарялата тъжна секвоя,

да докосна в транс вечността.

Смирено да стигна небето безбрежно

и гальовно обгърна света,

за да пребъде душата ми днешна,

до мига... в който пак се родя.

 

05.08. 2022 г.

© Таня Мезева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??