Като тъжна секвоя
/на сина ми/
С корен заровен дълбоко в жарава,
самодивно разплела коси,
полита нагоре душа синьоплава,
пори облаци с мисли - мечти.
Тази секвоя измислена, аз ли съм,
с уморени до болка крила?
Клони събрала в молитвена клада,
с молба, да изтръгна деня...
Онзи ден озверен, що съдба изтерзана
на парченца живота разби,
та любовта... да превърна в камбана,
за да стигне до горни земи,
гдето ярко блести звездицата твоя,
/на обичната рожба в нощта/,
а аз... остарялата тъжна секвоя,
да докосна в транс вечността.
Смирено да стигна небето безбрежно
и гальовно обгърна света,
за да пребъде душата ми днешна,
до мига... в който пак се родя.
05.08. 2022 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
