Като Ураган

Някога може би ще успея
да забравя, че живял си за мен,
но очите ти подло ме лъжеха
и нараняваха без срам.

Някога може би ще погреба
лъжите ти дълбоко в пръстта
и невинна до болка ще тръгна
с нова във мен смелостта.

Някога ще забравя и болката,
и сълзите, страха и отровата,
която ти караше ме да пия
от бездънната яма в погледа ти.

Някога може би ще живея,
ще се съвзема от урагана Ти,
който погубва с онези сини очи
пълни само с горчиви лъжи.