23 feb 2010, 21:08

Като в картина на Салвадор Дали

  Poesía
1.5K 0 21

 

 

 

                                  КАТО  В  КАРТИНА  НА  САЛВАДОР  ДАЛИ

                _______________________________________________

 

 

 

                                  Защо?...

                                  Все този безконечен въпрос си задавам.

                                  И недочакал отговор, поемам нататък...

                                  По Пътя - и вечен, и кратък.

                                  И спънат. И гладък. Само не лесен!

 

                                  А някой бе рекъл - Животът е песен.

                                  Може би. Но, песен... за самотен глас.

                                  Животът е солово изпълнение.

                                  Което не слушаш прехласнат.

                                  Защото всеки пее така, както може.

                                  Един - по партитура, рисувана от

                                  Салвадор Дали.

                                  Друг - разпънат на Покрустово ложе.

 

                                 Някой поет възпял самотата:

                                 "Сам да си, така по-добре е..."

                                 Ала къде остана топлинката?

                                 И ръката, протегнатата - къде е?

 

                                 Животът е за двама самотници.

                                 Които гледат във обща посока.

                                 Два успоредни пътя по нанагорното.

                                 Които съдбовно се сливат зад Хоризонта.

 

                                 Ала проходените вече Пътища не стават за

                                 Първопроходници.

                                 Що утъпкват Пътеката и сочат Посоките...

                                 Герои от платно на Салвадор Дали.

                                 Или от Второто Пришествие.

                                 Което е вечен Живот във Смъртта.

                                 Или Смърт във Живота вечен...

 

                                 Не се е родил още Този, който знае.

                                 Затова - Поклон пред онова Нещо.

                                 Отвъдчовечното...

 

                                 И пред картините на Салвадор Дали!

 

 

                                 2010 г.

 

 

                                                                     Виктор БОРДЖИЕВ

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виктор Борджиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Петя!
    Ще опитам...
  • Животът е за двама самотници.
    Които гледат във обща посока.
    Два успоредни пътя по нанагорното.

    Цялата истина, събрана в тези няколко реда!
    Бъди щастлив!
  • Изчервих се, Вилдан...
    Много ти благодаря!
    Здравей!!!
  • Като стих на Виктор Борджиев! Аплодисменти!
  • Благодаря ви, Петя, Габи, Валка за подкрепата.
    Скъпа Петя, фамилията ми не произлиза от италианските Борджии /Чезаре,
    Лукреция, Джовани.../, а от Троянския Балкан, където са се подвизавали
    налбанти или борджИи - хора, които са се занимавали с подковаване на добитък и разни железарски занаяти.
    Що се отнася до"тръните" - права си!
    Здравейте всички!!!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...