Като в картина на Салвадор Дали
КАТО В КАРТИНА НА САЛВАДОР ДАЛИ
_______________________________________________
Защо?...
Все този безконечен въпрос си задавам.
И недочакал отговор, поемам нататък...
По Пътя - и вечен, и кратък.
И спънат. И гладък. Само не лесен!
А някой бе рекъл - Животът е песен.
Може би. Но, песен... за самотен глас.
Животът е солово изпълнение.
Което не слушаш прехласнат.
Защото всеки пее така, както може.
Един - по партитура, рисувана от
Салвадор Дали.
Друг - разпънат на Покрустово ложе.
Някой поет възпял самотата:
"Сам да си, така по-добре е..."
Ала къде остана топлинката?
И ръката, протегнатата - къде е?
Животът е за двама самотници.
Които гледат във обща посока.
Два успоредни пътя по нанагорното.
Които съдбовно се сливат зад Хоризонта.
Ала проходените вече Пътища не стават за
Първопроходници.
Що утъпкват Пътеката и сочат Посоките...
Герои от платно на Салвадор Дали.
Или от Второто Пришествие.
Което е вечен Живот във Смъртта.
Или Смърт във Живота вечен...
Не се е родил още Този, който знае.
Затова - Поклон пред онова Нещо.
Отвъдчовечното...
И пред картините на Салвадор Дали!
2010 г.
Виктор БОРДЖИЕВ
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виктор Борджиев Всички права запазени
