Като в сън

7 oct 2006, 0:39

Poesía

776 0 1

Като в сън

Нямя ден!Няма нощ!

Боли ме всеки къс от тялото,

солени капки тялото обливат,

ръцете сграбчили са огледалото.

Безпомощно е тялото,

съзнанието стене.

Болката е покорила всяка час от мене.

Измъчва се душата ми ранена.

Не мога вез усмивка да живея!

Душата ми си прави път към "вън".

Ръцете пускат огледалото....

Безпомощно остава тялото,

а писъкът на стълбите застава

и сякаш никога не съм живяла....

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.