В омаен ден, далеч от мрака,

                                   сред песни птичи в пъстър свят

                                   самотен порив тебе чака 

                                   а залезите мирно спят.

                                    А още  залези   копнеят,

                                   предхождащи среднощен мрак

                                   с лъчи последни да огреят

                                   нежния ти образ пак.

                                   И много залези ще има

                                   за тебе, мила, да копнеят

                                   и за тяхната любима

                                   славеи  ще пеят.

                                   Ще пеят чудно под звездите

                                   тяхната любовна песен

                                   а вие, музи пак ще спите

                                   сред спомени и плесен.

                                   И пак ли бризът ще те гали,

                                   нали до тебе пак е той,

                                   и в него ли пожар запали, 

                                   ти, сън обичан мой?

                                   И нощна песен на щурците 

                                   ще пее с птичи хор,

                                   а вие музи, пак ще спите

                                   няма ви на този сбор...

                                   Отде е красотата взета,

                                   и има ли си господар?

                                   Самотно пита се поета,

                                   самотно дири своя цяр.