В омаен ден, далеч от мрака,
сред песни птичи в пъстър свят
самотен порив тебе чака
а залезите мирно спят.
А още залези копнеят,
предхождащи среднощен мрак
с лъчи последни да огреят
нежния ти образ пак.
И много залези ще има
за тебе, мила, да копнеят
и за тяхната любима
славеи ще пеят.
Ще пеят чудно под звездите
тяхната любовна песен
а вие, музи пак ще спите
сред спомени и плесен.
И пак ли бризът ще те гали,
нали до тебе пак е той,
и в него ли пожар запали,
ти, сън обичан мой?
И нощна песен на щурците
ще пее с птичи хор,
а вие музи, пак ще спите
няма ви на този сбор...
Отде е красотата взета,
и има ли си господар?
Самотно пита се поета,
самотно дири своя цяр.
© Методи Стоименов Всички права запазени