15.09.2013 г., 11:55

Като в сън

836 0 2

          

 

 

                                   В омаен ден, далеч от мрака,

                                   сред песни птичи в пъстър свят

                                   самотен порив тебе чака 

                                   а залезите мирно спят.

 

                                    А още  залези   копнеят,

                                   предхождащи среднощен мрак

                                   с лъчи последни да огреят

                                   нежния ти образ пак.

 

                                   И много залези ще има

                                   за тебе, мила, да копнеят

                                   и за тяхната любима

                                   славеи  ще пеят.

 

                                   Ще пеят чудно под звездите

                                   тяхната любовна песен

                                   а вие, музи пак ще спите

                                   сред спомени и плесен.

                                 

                                   И пак ли бризът ще те гали,

                                   нали до тебе пак е той,

                                   и в него ли пожар запали, 

                                   ти, сън обичан мой?

 

                                   И нощна песен на щурците 

                                   ще пее с птичи хор,

                                   а вие музи, пак ще спите

                                   няма ви на този сбор...

                               

                                   Отде е красотата взета,

                                   и има ли си господар?

                                   Самотно пита се поета,

                                   самотно дири своя цяр.

                      

                                   

                                   

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Методи Стоименов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...