Като вещица
Сълза се стича - светица и грешница,
в тъмното кълна те като вещица...
Отказвам се от светлия ден заради теб, но не тъжа,
заменям го със мрачната прегръдка на нощта...
"Защо?" - задаваш ми въпроса си смутено.
Защото в мрака се крият лесно сълзите студени.
И болката, скрита във сенки, почти не личи,
само погледа издава, че в мен горчи.
И сърцето си не искам! Взимай го - твое е!
Такова, разбито и празно, на мен за какво ми е?
Тръгвай си вече - напълно свободен си!
Вземи и сандъчето пълно с наши спомени...
В синкавия мрак сега ще се сгуша
и мъка устата ми ще запуши...
Само наум със теб се сбогувам
и че всичко е наред, ще се преструвам.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Викторио Todos los derechos reservados
