10 dic 2007, 22:18
Като за Първи път
Един миг в трепет се превръща,
оставям моят извор да тече,
ние пак ще се прегръщаме,
а ти ще бъдеш нужният човек.
От ден до пладне има корист,
за времето, в което сме сами,
Аз се питам, денят ми отговори -
вечерта, че с теб ще продължим.
И кой сега намира сили да опише
тази силна топлина, в която и
годините - изстинали за истината,
че любимата - не е сама.
... в която сцената на щастието
ме дари с неповторимата жена!
оставям моят извор да тече,
ние пак ще се прегръщаме,
а ти ще бъдеш нужният човек.
От ден до пладне има корист,
за времето, в което сме сами,
Аз се питам, денят ми отговори -
вечерта, че с теб ще продължим.
И кой сега намира сили да опише
тази силна топлина, в която и
годините - изстинали за истината,
че любимата - не е сама.
... в която сцената на щастието
ме дари с неповторимата жена!
© Антон Кънчев Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Чакам поредният ти стих....да напълниш пак душата ми
...Ама нещо се бавиш!!???!!! -
Очарователно!
/оправи щастиТето/
-
Честито!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
