Като за Първи път
Един миг в трепет се превръща,
оставям моят извор да тече,
ние пак ще се прегръщаме,
а ти ще бъдеш нужният човек.
От ден до пладне има корист,
за времето, в което сме сами,
Аз се питам, денят ми отговори -
вечерта, че с теб ще продължим.
И кой сега намира сили да опише
тази силна топлина, в която и
годините - изстинали за истината,
че любимата - не е сама.
... в която сцената на щастието
ме дари с неповторимата жена!
оставям моят извор да тече,
ние пак ще се прегръщаме,
а ти ще бъдеш нужният човек.
От ден до пладне има корист,
за времето, в което сме сами,
Аз се питам, денят ми отговори -
вечерта, че с теб ще продължим.
И кой сега намира сили да опише
тази силна топлина, в която и
годините - изстинали за истината,
че любимата - не е сама.
... в която сцената на щастието
ме дари с неповторимата жена!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Антон Кънчев Всички права запазени
...Ама нещо се бавиш!!???!!!
