2 dic 2018, 22:58

Като за първи път е бял снегът

1.1K 16 19

 

Конете и камшиците на зимата

стоят на старта вирнали глави.

Нетърпеливо тропкат със копита

в очакване снегът да завали.

 

Ако допре носленце до прозореца

детето в тъмнината ще съзре

елени и шейна, и дядо Коледа,

подаръци в чували и звънче.

 

А татко му ще види конски сили,

зарад′ които данък ще плати,

нахални сметки, празнично ухилени

и завишени празнично цени.

 

Старицата, привикнала на малкото,

щом впери поглед в сивия сумрак

ще види вън как черна катафалка

оставя дири в пухкавия сняг…

 

Конете ще препуснат в надпревара,

камшиците света ще завъртят.

Какво от туй, че всичко се повтаря.

Като за първи път е бял снегът…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дочка Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Снегът е бял, когато пада" - така написа в едно от стихотворенията си една моя приятелка и поетеса Кирилка Христова, която вече е на оня свят..., мир на праха и.
    Съзнанието ми направи този паралел, не за да те сравнявам с нея, Доче, а за да ти кажа колко много ме зарадва ти с това свое произведение! Благодаря ти!
  • Дали наистина снегът е бял или това е само нашата поредна илюзия?! Едно е сигурно - "Светът е кал!" /Джакомо Леопарди/. Но да повярваме в белотата до доказване на противното. Както винаги замисляш, Доче, с поредния си чудесен стих. А и тези коне са символ на зимата и нейните хали. Благодаря за удоволствието!
  • Бял сняг ще има само във градините,
    където са играели деца...

    Да идем там, Доче, където снегът е бял.
  • А снегът е просто сняг.
  • Три погледа ,три различни свята покрити от белотата на снега.
    Но тя обединява ли ги или ги прави още по отдалечени.
    Горчевина и в душата за нещо безвъзвратно загубено.

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...