Конете и камшиците на зимата
стоят на старта вирнали глави.
Нетърпеливо тропкат със копита
в очакване снегът да завали.
Ако допре носленце до прозореца
детето в тъмнината ще съзре
елени и шейна, и дядо Коледа,
подаръци в чували и звънче.
А татко му ще види конски сили,
зарад′ които данък ще плати,
нахални сметки, празнично ухилени
и завишени празнично цени.
Старицата, привикнала на малкото,
щом впери поглед в сивия сумрак
ще види вън как черна катафалка
оставя дири в пухкавия сняг…
Конете ще препуснат в надпревара,
камшиците света ще завъртят.
Какво от туй, че всичко се повтаря.
Като за първи път е бял снегът…
© Дочка Василева Всички права запазени
Съзнанието ми направи този паралел, не за да те сравнявам с нея, Доче, а за да ти кажа колко много ме зарадва ти с това свое произведение! Благодаря ти!