2.12.2018 г., 22:58

Като за първи път е бял снегът

1.1K 16 19

 

Конете и камшиците на зимата

стоят на старта вирнали глави.

Нетърпеливо тропкат със копита

в очакване снегът да завали.

 

Ако допре носленце до прозореца

детето в тъмнината ще съзре

елени и шейна, и дядо Коледа,

подаръци в чували и звънче.

 

А татко му ще види конски сили,

зарад′ които данък ще плати,

нахални сметки, празнично ухилени

и завишени празнично цени.

 

Старицата, привикнала на малкото,

щом впери поглед в сивия сумрак

ще види вън как черна катафалка

оставя дири в пухкавия сняг…

 

Конете ще препуснат в надпревара,

камшиците света ще завъртят.

Какво от туй, че всичко се повтаря.

Като за първи път е бял снегът…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дочка Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Снегът е бял, когато пада" - така написа в едно от стихотворенията си една моя приятелка и поетеса Кирилка Христова, която вече е на оня свят..., мир на праха и.
    Съзнанието ми направи този паралел, не за да те сравнявам с нея, Доче, а за да ти кажа колко много ме зарадва ти с това свое произведение! Благодаря ти!
  • Дали наистина снегът е бял или това е само нашата поредна илюзия?! Едно е сигурно - "Светът е кал!" /Джакомо Леопарди/. Но да повярваме в белотата до доказване на противното. Както винаги замисляш, Доче, с поредния си чудесен стих. А и тези коне са символ на зимата и нейните хали. Благодаря за удоволствието!
  • Бял сняг ще има само във градините,
    където са играели деца...

    Да идем там, Доче, където снегът е бял.
  • А снегът е просто сняг.
  • Три погледа ,три различни свята покрити от белотата на снега.
    Но тя обединява ли ги или ги прави още по отдалечени.
    Горчевина и в душата за нещо безвъзвратно загубено.

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...