2.12.2018 г., 22:58

Като за първи път е бял снегът

1.1K 16 19

 

Конете и камшиците на зимата

стоят на старта вирнали глави.

Нетърпеливо тропкат със копита

в очакване снегът да завали.

 

Ако допре носленце до прозореца

детето в тъмнината ще съзре

елени и шейна, и дядо Коледа,

подаръци в чували и звънче.

 

А татко му ще види конски сили,

зарад′ които данък ще плати,

нахални сметки, празнично ухилени

и завишени празнично цени.

 

Старицата, привикнала на малкото,

щом впери поглед в сивия сумрак

ще види вън как черна катафалка

оставя дири в пухкавия сняг…

 

Конете ще препуснат в надпревара,

камшиците света ще завъртят.

Какво от туй, че всичко се повтаря.

Като за първи път е бял снегът…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дочка Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Снегът е бял, когато пада" - така написа в едно от стихотворенията си една моя приятелка и поетеса Кирилка Христова, която вече е на оня свят..., мир на праха и.
    Съзнанието ми направи този паралел, не за да те сравнявам с нея, Доче, а за да ти кажа колко много ме зарадва ти с това свое произведение! Благодаря ти!
  • Дали наистина снегът е бял или това е само нашата поредна илюзия?! Едно е сигурно - "Светът е кал!" /Джакомо Леопарди/. Но да повярваме в белотата до доказване на противното. Както винаги замисляш, Доче, с поредния си чудесен стих. А и тези коне са символ на зимата и нейните хали. Благодаря за удоволствието!
  • Бял сняг ще има само във градините,
    където са играели деца...

    Да идем там, Доче, където снегът е бял.
  • А снегът е просто сняг.
  • Три погледа ,три различни свята покрити от белотата на снега.
    Но тя обединява ли ги или ги прави още по отдалечени.
    Горчевина и в душата за нещо безвъзвратно загубено.

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...