12 mar 2007, 10:14

Като златна корона... 

  Poesía
805 0 10
Като златна корона усмихва се слънцето,
над дръвчето облечено в бяла премяна
и разпръсва лъчите си сънено...
издигайки се над хребета царствено.
То целуна и мен, позлати ме...
засиях, като влюбено малко момиче.
Във очите ми вля от лъчите си,
по снагата ми затанцува с искрите.
Думи топли прошепна ми тихичко.
Поздрави ме с най-светлата песен.
Докосна мечтите ми много нежно...
после звънко се сля във деня ми.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??