21 nov 2009, 0:36

Като зов... 

  Poesía
525 0 6

                                                                                                      ... в сердце ночь...

 

 

в онзи дъжд...

 

… съм дъга

и усмихнато галя

 

всеки порив

в тревите

покълнали

вън…

 

в бледи спомени

стихвам

обгръщам те

бавно

 

и бродирам

в косите

безпаметен

сън…

 

в онзи сън…

 

… съм следа

и повличам звездите

 

да постелят

пътека

към твоите

ръце…

 

а луната

е сребърна

с кръпки

от вятър

 

и рисува

по пясъка

боси

нозе…

 

в онзи пясък…

 

… съм спомен

от ветрени клади

 

във които

изгарях

в безумна

любов…

 

а онази любов е единствена…

 

в онзи сън

отлетял…

 

като зов…

 

© Бехрин Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??