Като зов...
... в сердце ночь...
в онзи дъжд...
… съм дъга
и усмихнато галя
всеки порив
в тревите
покълнали
вън…
в бледи спомени
стихвам
обгръщам те
бавно
и бродирам
в косите
безпаметен
сън…
…
в онзи сън…
… съм следа
и повличам звездите
да постелят
пътека
към твоите
ръце…
а луната
е сребърна
с кръпки
от вятър
и рисува
по пясъка
боси
нозе…
…
в онзи пясък…
… съм спомен
от ветрени клади
във които
изгарях
в безумна
любов…
а онази любов е единствена…
в онзи сън
отлетял…
като зов…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
