Nov 21, 2009, 12:36 AM

Като зов...

  Poetry
721 0 6

                                                                                                      ... в сердце ночь...

 

 

в онзи дъжд...

 

… съм дъга

и усмихнато галя

 

всеки порив

в тревите

покълнали

вън…

 

в бледи спомени

стихвам

обгръщам те

бавно

 

и бродирам

в косите

безпаметен

сън…

 

в онзи сън…

 

… съм следа

и повличам звездите

 

да постелят

пътека

към твоите

ръце…

 

а луната

е сребърна

с кръпки

от вятър

 

и рисува

по пясъка

боси

нозе…

 

в онзи пясък…

 

… съм спомен

от ветрени клади

 

във които

изгарях

в безумна

любов…

 

а онази любов е единствена…

 

в онзи сън

отлетял…

 

като зов…

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...