Nov 21, 2009, 12:36 AM

Като зов...

  Poetry
719 0 6

                                                                                                      ... в сердце ночь...

 

 

в онзи дъжд...

 

… съм дъга

и усмихнато галя

 

всеки порив

в тревите

покълнали

вън…

 

в бледи спомени

стихвам

обгръщам те

бавно

 

и бродирам

в косите

безпаметен

сън…

 

в онзи сън…

 

… съм следа

и повличам звездите

 

да постелят

пътека

към твоите

ръце…

 

а луната

е сребърна

с кръпки

от вятър

 

и рисува

по пясъка

боси

нозе…

 

в онзи пясък…

 

… съм спомен

от ветрени клади

 

във които

изгарях

в безумна

любов…

 

а онази любов е единствена…

 

в онзи сън

отлетял…

 

като зов…

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...