Не искам сутрин война да ме буди,
в димни облаци изгрев сълзите да крие.
От нечии схеми напълно безумни...
не искам мъка срещу луната да вие.
Не искам ръка да подават, а в нея граната -
да щракне запалката право в лицето...
в пушечни димки да диша зората,
зенитни въжета да бесят небето.
Не искам майки под черен воал да живеят,
вместо с макове, от кръв да аленее земята,
сирени в мълчание свирепо да вият...
Искам детски смях да троши тишината.
Искам си въздуха със свобода пренаситен,
земята топла с пшеничните кълнове,
небето синьо - звезден атлас магнетичен,
цветни простори и зелените хълмове.
Искам всичко това на дланта си да сложа...
в юмрук войната да мога да сгъна -
бездиханна завинаги, докрай невъзможна...
Мирът да живее... в кауза безсмъртна!
Само това... много ли искам!?...
24.04.2022г.
© Теодора Атанасова Todos los derechos reservados
https://www.telegraph.co.uk/world-news/2022/04/29/ukraine-news-russia-war-latest-putin-nuclear-donbas-nato/
Войната тепърва започва...