Не се научих да прескачам подложения подло крак. Но не за друго, не очаквам в очите ви да видя мрак. Не се научих, с имитация, да свеждам поглед примирен; че няма по-добра гаранция от тихата и злобна почит, или да съскам раздвоен. Не искам с чуждия си прочит за мен да молят пред олтара. Не искам живот от параграфи, нито казусно да се покая. Не се научих да си „трая”, а зная – приказката свършва зле... Не се оплаквам! Не мислете! Зеленото желая, идващо след дъждовете... ... и с босите нозе тревата да усетя... ... Да, имам във петата трън, и болката е прясна, макар че раната се срастна в нов орган – сетиво. Ще окуцея... но сигурно ще е крилато... ... едно хибридно същество... ... приземяването – нека е пропадане, ала ще дишам по-богато! Докога? Не знам. И вдигам рамене. И не изключвам във наддаване, от птичия пазар, да ме откупите за петолевка... ... Не, не е съдбата зар... ... на гостите ще пея от новата си клетка...
"Нищожна капчица любов в кръвта
и зрънце истина в душата
му стигат на врабеца, за да преживее
един ужасен декемврийски ден.
Кажи нима са нещо повече
и най големите светци?
И който още не е чул как викат
наболелите листа по клоните
не знае вечността какво е."
П. Еманюел- из "Лудият поет"
"Ще окуцея... но сигурно ще е крилато...
... едно хибридно същество...
... приземяването – нека е пропадане,
ала ще дишам по-богато!"
Ти винаги ще пееш Вестин!
И ще дишаш по-богато!
Поздравления!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
подложения подло крак...
На мен ми хареса!
С усмивки слънчеви
Веси