6 ago 2006, 16:55

Каза ми едно врабче...

  Poesía
1.6K 0 6
Каза ми едно врабче...

Не се научих да прескачам
подложения подло крак.
Но не за друго, не очаквам
в очите ви да видя мрак.
Не се научих, с имитация,
да свеждам поглед примирен;
че няма по-добра гаранция
от тихата и злобна почит,
или да съскам раздвоен.
Не искам с чуждия си прочит
за мен да молят пред олтара.
Не искам живот от параграфи,
нито казусно да се покая.
Не се научих да си „трая”,
а зная – приказката свършва зле...
Не се оплаквам! Не мислете!
Зеленото желая,
идващо след дъждовете...
... и с босите нозе
тревата да усетя...
... Да, имам във петата трън,
и болката е прясна,
макар че раната се срастна
в нов орган – сетиво.
Ще окуцея... но сигурно ще е крилато...
... едно хибридно същество...
... приземяването – нека е пропадане,
ала ще дишам по-богато!
Докога? Не знам. И вдигам рамене.
И не изключвам във наддаване,
от птичия пазар,
да ме откупите за петолевка...
... Не, не е съдбата зар...
... на гостите ще пея от новата си клетка...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Ганчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не се научих да прескачам
    подложения подло крак...
    На мен ми хареса!
    С усмивки слънчеви
    Веси
  • Хубаво е много, Вестин!Поздрав!Хенри
  • Това е страхотно!!!
  • Наистина е удоволствие да те чета!
  • "Нищожна капчица любов в кръвта
    и зрънце истина в душата
    му стигат на врабеца, за да преживее
    един ужасен декемврийски ден.
    Кажи нима са нещо повече
    и най големите светци?
    И който още не е чул как викат
    наболелите листа по клоните
    не знае вечността какво е."
    П. Еманюел- из "Лудият поет"

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...