6 авг. 2006 г., 16:55

Каза ми едно врабче...

1.6K 0 6
Каза ми едно врабче...

Не се научих да прескачам
подложения подло крак.
Но не за друго, не очаквам
в очите ви да видя мрак.
Не се научих, с имитация,
да свеждам поглед примирен;
че няма по-добра гаранция
от тихата и злобна почит,
или да съскам раздвоен.
Не искам с чуждия си прочит
за мен да молят пред олтара.
Не искам живот от параграфи,
нито казусно да се покая.
Не се научих да си „трая”,
а зная – приказката свършва зле...
Не се оплаквам! Не мислете!
Зеленото желая,
идващо след дъждовете...
... и с босите нозе
тревата да усетя...
... Да, имам във петата трън,
и болката е прясна,
макар че раната се срастна
в нов орган – сетиво.
Ще окуцея... но сигурно ще е крилато...
... едно хибридно същество...
... приземяването – нека е пропадане,
ала ще дишам по-богато!
Докога? Не знам. И вдигам рамене.
И не изключвам във наддаване,
от птичия пазар,
да ме откупите за петолевка...
... Не, не е съдбата зар...
... на гостите ще пея от новата си клетка...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Ганчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не се научих да прескачам
    подложения подло крак...
    На мен ми хареса!
    С усмивки слънчеви
    Веси
  • Хубаво е много, Вестин!Поздрав!Хенри
  • Това е страхотно!!!
  • Наистина е удоволствие да те чета!
  • "Нищожна капчица любов в кръвта
    и зрънце истина в душата
    му стигат на врабеца, за да преживее
    един ужасен декемврийски ден.
    Кажи нима са нещо повече
    и най големите светци?
    И който още не е чул как викат
    наболелите листа по клоните
    не знае вечността какво е."
    П. Еманюел- из "Лудият поет"

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...