6.08.2006 г., 16:55

Каза ми едно врабче...

1.6K 0 6
Каза ми едно врабче...

Не се научих да прескачам
подложения подло крак.
Но не за друго, не очаквам
в очите ви да видя мрак.
Не се научих, с имитация,
да свеждам поглед примирен;
че няма по-добра гаранция
от тихата и злобна почит,
или да съскам раздвоен.
Не искам с чуждия си прочит
за мен да молят пред олтара.
Не искам живот от параграфи,
нито казусно да се покая.
Не се научих да си „трая”,
а зная – приказката свършва зле...
Не се оплаквам! Не мислете!
Зеленото желая,
идващо след дъждовете...
... и с босите нозе
тревата да усетя...
... Да, имам във петата трън,
и болката е прясна,
макар че раната се срастна
в нов орган – сетиво.
Ще окуцея... но сигурно ще е крилато...
... едно хибридно същество...
... приземяването – нека е пропадане,
ала ще дишам по-богато!
Докога? Не знам. И вдигам рамене.
И не изключвам във наддаване,
от птичия пазар,
да ме откупите за петолевка...
... Не, не е съдбата зар...
... на гостите ще пея от новата си клетка...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Ганчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не се научих да прескачам
    подложения подло крак...
    На мен ми хареса!
    С усмивки слънчеви
    Веси
  • Хубаво е много, Вестин!Поздрав!Хенри
  • Това е страхотно!!!
  • Наистина е удоволствие да те чета!
  • "Нищожна капчица любов в кръвта
    и зрънце истина в душата
    му стигат на врабеца, за да преживее
    един ужасен декемврийски ден.
    Кажи нима са нещо повече
    и най големите светци?
    И който още не е чул как викат
    наболелите листа по клоните
    не знае вечността какво е."
    П. Еманюел- из "Лудият поет"

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...