8 ene 2013, 12:28

Казано след 165 години

  Poesía
592 0 2

Свещена дата е Богоявление!

Един поет роди се за света.

Само в двайсетте стихотворения 

до днес вибрират дух и чистота.

 

Самият Бог яви се чрез словата,

полети с болка, напоени с кръв.

Той знамето развя на свободата.

Дори за кръста той се  хвърли пръв.

 

Въпреки бушуващата буря

и въпреки опасните вълни,

със словото си пояс той ни тури,

да оцелеем, чак до наши дни.

 

Нищо не сломи духа пробуден.

Куршумът не успя да го срази.

Човек във свободата щом е влюбен,

не може на окови да прости.

 

И не със златни букви да го впишем,

със златен дух да го приемем днес.

Поетът, който свободата диша,

не гони своя личен интерес!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздравявам Ви!За НЕГО-БОТЕВ биха си позволили да пишат най-добрите!Моите Почитания!!!
  • Много си ми близък по дух, Вальо, невероятно близка чувствам поезията - точно такава поезия!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...