8.01.2013 г., 12:28

Казано след 165 години

597 0 2

Свещена дата е Богоявление!

Един поет роди се за света.

Само в двайсетте стихотворения 

до днес вибрират дух и чистота.

 

Самият Бог яви се чрез словата,

полети с болка, напоени с кръв.

Той знамето развя на свободата.

Дори за кръста той се  хвърли пръв.

 

Въпреки бушуващата буря

и въпреки опасните вълни,

със словото си пояс той ни тури,

да оцелеем, чак до наши дни.

 

Нищо не сломи духа пробуден.

Куршумът не успя да го срази.

Човек във свободата щом е влюбен,

не може на окови да прости.

 

И не със златни букви да го впишем,

със златен дух да го приемем днес.

Поетът, който свободата диша,

не гони своя личен интерес!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздравявам Ви!За НЕГО-БОТЕВ биха си позволили да пишат най-добрите!Моите Почитания!!!
  • Много си ми близък по дух, Вальо, невероятно близка чувствам поезията - точно такава поезия!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...