8 янв. 2013 г., 12:28

Казано след 165 години

591 0 2

Свещена дата е Богоявление!

Един поет роди се за света.

Само в двайсетте стихотворения 

до днес вибрират дух и чистота.

 

Самият Бог яви се чрез словата,

полети с болка, напоени с кръв.

Той знамето развя на свободата.

Дори за кръста той се  хвърли пръв.

 

Въпреки бушуващата буря

и въпреки опасните вълни,

със словото си пояс той ни тури,

да оцелеем, чак до наши дни.

 

Нищо не сломи духа пробуден.

Куршумът не успя да го срази.

Човек във свободата щом е влюбен,

не може на окови да прости.

 

И не със златни букви да го впишем,

със златен дух да го приемем днес.

Поетът, който свободата диша,

не гони своя личен интерес!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздравявам Ви!За НЕГО-БОТЕВ биха си позволили да пишат най-добрите!Моите Почитания!!!
  • Много си ми близък по дух, Вальо, невероятно близка чувствам поезията - точно такава поезия!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...