Казват....
17.07.2020
Казват...
Казват раят, затова бил рай, защото
всеки вътре праведен преди е бил!
Не съдел другите и не правел злото,
грях признавал и да не е грешил!!
А адът? О, адът толкова бил друго нещо!
ДушИ там имало от всички направления:
"праведни", ала "накиснати" и то "вещо",
и"накриво" стЪпилите- без съмнение..
И..както всякъде по неизвестно правило
имало един да ги следи, или наказва за
грешки- имащи и нямащи ги, но ставало
което каже той! Не дявол- а един от тях!
Стоял и бдял навън и вътре във казана
и ако видел някого, без глас да негодува,
или да иска светло, свобода, а не катрана-
с огромна гега го натискал да потъне....
Свидетели в живота сме на същата история!
Речеш ли качествата умно да покажеш
и не се "одобрят" от обкръжаваща аудитория-
ще ти смачкат костите, ще те размажат!
И не със гега да те бутнат във катрана,
а словестно, със охота и многотиражно...
Тайно или явно със зЪби като на глигана,
та ще разбереш веднАга истината важна:
до вчера те били са близки твои хора,
споделял си идеи, мнения и тайни мисли...
Но даден миг отнесъл ли е твоята опора-
приятелството свършва и мислите ти чисти!
Тъй,че внимавайте,приятели с приятелите!!!
© Ирина Филипова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Винаги се радвам на присъствието ти, Наде, и дано не те урочасам!...Благодаря ти!
-
"Господи, пази ме от приятелите ми, от враговете си сам ще се пазя."- Наполеон Бонапарт
-
И казват...приятелството се спечелва, то не се подарява, а времето проверява даденото доверие...Страшно е, когато се разочароваш по някакви причини! Благодаря, Гавраиле!
-
Всеки избира своите приятели, а неприятелите избират него.Най-добре се рапознават в трудни времена.Силно и вярно!Поздравления!
-
Винаги се тревожа, когато те няма, Мария, защото си балсам, когато човек има нужда и го усещаш кога....Мъдростта идва с времето, аз мога за много случаи да говоря с поговорки, но малко съм се съобразявала за себе си с тях. Просто нямах време нито да се оценявам, нито да избирам само правилното.Като в поговорката "Като ни беше време- нямахме време. Сега имаме време, ала не ни е време..."Благодаря, че се отби ..
Светличка, без да искам съм те пропуснала.Благодаря и извинявай! Понеже събирам на куп да отговарям, за да не заемам много място и сме писали едновременно, може би, та сега чак го забелязах... -
Винаги ме впечатляваш с мъдрия си поглед към живота, с отстояването на ценностите в отношенита между хората и с голямото си сърце, Иржи! Нищо от това, което е излязло изпод перото няма да бъде хвърлено на вятъра, вярвай! Писането създава тонус, а обмяната на мнения ни прави живи и овкусява живота ни, в който не желаем да се чувстваме самотници.
Извода, който си направих, след като прочетох "Казват..." е, че наистина трябва да внимаваме кого наричаме приятел и да даваме този сърдечен медал само на най-близките си и проверени хора. Изпращам ти прегръдка, мила Иржи! -
Благодаря ти, Ники, че не ме пропускаш!И да не са суперлативи, да е критика дори, но са необходими коментари за тонус, че си дал нещо от себе си, но то не е хвърлено, та вятърът да го отнесе без следа....
-
Иржи!!!
Много силен стих с екзистенциални въпроси! -
Тази хармония в душите ни, Пепи,ако е само в твоя полза е просто егоизъм/"аз искам така да живея и така ще бъде и никой не може да ми попречи!"/Щом сме зависими един от друг, трябва да не бъде като в израза "я не сакам да съм добре, сакам комшията да е зле..." И така се избират приятелите- според допирните точки в личните им хармонии.И пак една поговорка " Приятелството е единомислие за даден момент! "Щом изчезне единомислието и...момента/приятелството/ изчезва!!
-
О, да, Дени, животът е хубав с приятели и близки, и те не са само лоши, това са изключенията...Може би животът ни се промени, за едни хора с лошо въздействие като се зародиха злобата, завистта, пороците, които понякога въздействат и на взаимоотношенията. Но, както винаги се казва "казаното изключва тук присъстващите!!" Радвам се, че събуждам размисли...
-
Иржи (Ирина Филипова) - всеки има такива моменти, в които си задава въпроси, за които цял живот си е мислел, че е знаел отговорите. А отговорите, за съжаление, не винаги са в нас. Те са като изборът - имаш право да избираш, но резултатът не винаги зависи от избора.
Как да се научим да живеем с това, което имаме, ако то не е в хармония с това, което е в душите ни?
Поздравления! -
Все пак,Иржи, има хoра, които живота си дават за теб и тях трябва да гледаш. Заради любовта света още го има, иначе до днес да сме изчезнали, да сме се убили... А ние не сме. Хора сме и сме създадени да се обичаме и помагаме!
-
Търпеливо те чаках, Дени, ама знаех, че ще наминеш!
А розови очила ...хем не са полезни, хем са необходими често, защото инъче ще изтърпим ли докато сме на земята?!.. -
Не са всички така, Иржи. Замисли ме твоят стих,но май ще си сложа пак розовите очила..❤️
-
Много се радвам, Пепи на посещението ти...Разбра ли, че ти ме провокира да пусна тоя стих, отдавна готов, но ми трябваше малко пример, какъвто стана ти...
Сигурно си прав, Шо, а и едва ли някой се натиска да е там, в Рая, при строги правила и закони...Всеки прави своя Ад или Рай тук, на земята...Благодаря за посещението ти при мен!Заповядай пак! -
Чудя се, Рая дали отдавна не пустее?!? Че с тези завист , злоба, лоши мисли и деяния, които се ширят навред- за къде ли сме?!?... Много ми хареса!
-
Страшното е, когато човек се почувства в ад тука, на земята.
Поздравления! -
Може би е така, Георги, но кой би могъл да докаже, че е истина, освен само, че децата, наистина се раждат невинни, а после ги променя животът!...Религията само предупреждава, но не може да спаси всички...
Аз също, Краси, но все имам лошия късмет да публиувам едновременно с доста хора и ако не ме търсиш специално, може и да не ме намериш между многото и дълги дебати....Като зная часовите ти възможности, си те чакам!.....Аз наистина дишам чрез вас , както и съм щастлива или тъжна!... -
За приятелството е нужна история. Специална при това. С изпитания, с доказване... ако е калено- ще издържи на всичко и както си казала "грях признавал и да не е грешил!!" Радвам се да те видя Иржи - пишеща - това е като дишаща
-
В един роман за Оня свят твърдят, че в Рая има само деца - останалите са грешни.
Хареса ми. -
Приятелството е като любовта, тънка нишка, може да се прекъсне във всеки момент. И при него са нужни много компромиси, като в любовта. Прекрасна тема, Иржи! 💟
-
Има много мнения за приятелството, Георги, не можеш всеки, който ти каже "здрасти" да ти е приятел, той просто е познат...нито ако само в нужда се проявява..Мъжете,като че имат по- истинско приятелство, чувала съм да се наричат "братко", дори в спор за жени са толерантни един към друг, докато жените в подобен случай....
Много си права, Руми, добрият приятел не се променя с времето и веднъж даденото му доверие е като във войната знамето- не се предава лесно...,който го предаде е предател...Благодаря за хубавите думи, в които вярвам!...Този стих, отдавна написан, кой знае още колко щеше да "отлежава", но една колежка днес ме провокира и се реших! -
Звучи като лозунг, Стойчо, амо не зная на рая или на ада повече подхожда да стои на входа...
За да си приятел, Искре, не става изведнъж, а и трябва да изтърпиш проверката на времето...За римата е вярно, затова много боли, когато стане ясно...
И е много вярна поговорката, Мариана, а аз лично цял живот съм се обграждала с приятели, т.е. със скритите неприятели, но смятах, че така ще са ми "под око", ала доста съм страдала...
О, Юри, в Рая сигурно има архивна книга, в която са описани деянията приживе....И сигурно има кой да следи дали са истински...Но сигурно е Светия!! -
Интересно си развила тази тема, Иржи. Относно приятелството може да се разисква на дълго и широко, защото всеки има своите разбирания по въпроса. За мен Приятелството е доверие, злоупотреби ли се с него, човек си слага "обеца на ухото" и продължава с едно на ум! И както самата ти призоваваш: "Тъй,че внимавайте,приятели с приятелите!!!" Поздравявам те, прекрасна Иржи!
-
Всъщност е хубаво да се тестват приятелите, защото тогава става ясно, че мнозина от тях са само бегли познати...
Поздравявам те. -
Иржи, отново ни даваш поводи за размисли:
Как да си мислим, че в Рай,
с делата си можем за идем.
Към него се влачи трамвай,
с праведни, само на книга! -
Добре сте ми дошли!
Не сте лоши и зли:
приемам вси такива,
каквито ви отива!👹
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
